|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Седнал ми беше Добър юнак
на чардаци позлатени,
вино пие, баш ракия.
Отговаря му стара майка:
- Ой те тебе, ой, мили синко,
кон ти цвили в тъмни яхъри,
соколи пищят из двори.
Разсърди се Добър юнак,
че право влезе в тъмни яхъри,
че си изведе хранен коня,
изведе го, оседла го,
и препаса го с пъстър колан,
препаса го и възседна го.
Та го препусна тъй надолу,
да си лови дребна лова.
Не изкара дребна лова,
най си изкара сур елена.
Елен бяга, назад гледа:
- Аз сукло от първескинче.
Отговаря Добър юнак:
- И мойто конче е от кобилче,
от кобилче първескинче,
и то е сукло от първескинче!
Тънково, Поморийско; коледна - на ловец (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|