|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Похвали се лудо-младо
снощи вечер на кладенци:
- Имам коня вирогона,
вири, ветри надигрува,
ясно слънце надваркува.
Дочула го малка мома,
па на лудо отговаря:
- Хвала тебе, лудо-младо,
тизе имаш добра коня,
добра коня вирогоня,
вири, ветри надигрува,
ясно слънце надваркува;
азе имам дробна лова,
дробна лова, сури елен,
ако можеш да го стигнеш,
ти че мене да залибиш,
ако не мож да го стигнеш,
че ти вземем добра коня.
Верен облог учинили.
Кога било утре рано,
рано рани лудо-младо,
рано зоби добра коня,
назоби го бели ориз,
напои го руйно вино,
па уяхна добра коня,
та отиде на момини,
на момини равни двори,
ка почукна бели порти:
- Излез, излез, малка мома,
опущи ми сури елен.
Ете, иде малка мома,
със папуци потропува,
със пръстенье подрънкува,
опущи му сури елен.
Ка го погна лудо-младо,
ка го погна през полето,
елен бега, назад гледа,
два сахата напред бега,
та не може лудо-младо,
та не може да го стигне.
Отговаря сури елен:
- Хей, фала ти, лудо-младо,
не тепай си добра коня,
не е елен за ловенье,
че е елен три години,
три години млеко цицал,
млеко цицал на кошута,
седем годин трева пасъл,
та йе пасъл три рудини,
вода йе пил на изере,
на изере неначето -
не че може да ме стигнеш.
Разсърди се лудо-младо,
и разсърди добра коня,
добра коня вирогоня,
прекара го през планини
и низ камене гроотливо,
та го гони тъкмо три дни,
тъкмо три дни и три нощи.
Се планини преодиа,
умори се добра коня,
елен още напред бега,
па го скара из планина,
дека моми платна бела
и невести тънки кърпи,
от далек се провикуе:
- Малки моми, сестри да сте,
и невести, снахи да сте,
напрострете бели платна,
направете вити обори,
насметете сури елен,
отиде ми добра коня.
И они го послушаха -
напростреа бели платна,
направиха вити обор,
насметоа сури елен;
пристигна го лудо-младо,
махна с копье, надена го,
та па бръкна у джепове,
сите моми подарило,
хариза им по жълтица.
Една мома не дарило,
она му се разсърдила.
Отговара лудо-младо:
- Не се сърди, малка мома,
я съм тебе самси дарба;
нал сме облог учиниели,
те си гледай сури елен,
ка си стигна лудо-младо.
И си везе малка мома,
пръвно либе дур до века.
София, кв. Връбница; коледна - на ерген (СбНУ 3/1890, с. 11,
№ 12 - "Лудо-младо се надваркува с сури елен"; =СбНУ 43/1942, № 296
- "Лудо-младо се надпреваря с елен - 2"; =БНПП 2, с. 86 - "Лудо-младо
се надпреварва със сур елен").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|