* * *

Лов на чуден елен

Рано рани свети Иван,
дей гиди, горо Иванова,
че влезе в тъмни яхъри,
че си извади хранена коня,
оседла го с синьо седло,
обюзда го златна юзда.
Понесъл си три леки стрели,
че нарамил позлатен топуз,
че си отиде да си дири
дребна лова яребична,
яребична, треперична.
Не си срещна дребна лова,
дребна лова яребична,
яребична, треперична,
най си вдигна сур елена,
сур елена, позлатена.
Ден я гони, ден надбягва,
че си влезе у горица,
че си мина край дърводелци.
Па отговаря сур елена:
- Поможи Бог, дърводелци,
вий кат' тук дърво дялате,
оттук ще мине свети Иван.
Кажете му вий на него
да не тепа самин себе,
самин себе, кон под себе,
че не съм аз лов за ловене,
че съм бозал от девет майки -
десетата помайчима.
Тя си мина и замина,
изподире иде свети Иван.
Па отговаря свети Иван:
- Поможи ви Бог, дърводелци,
вий кат' тука дърво дялате,
оттук мина ли сур елена,
сур елена, позлатена?
Па отговарят дърводелци:
- Тя си мина и замина,
и ни каза да ти кажем
да не трепеш самин себе,
самин себе, кон под тебе,
че тя не била за ловене,
че тя бозала от девет майки -
десетата помайчима!
Разсърди се свети Иван,
разсърди се самин себе,
самин себе, кон под себе,
па отговаря свети Иван:
- Мойто конче от кобилка,
от кобилка първескиня,
сукало е девет годин!
Че го пришпори и го препусна,
та си стигна сур елена,
сур елена, позлатена,
че я стреля с три леки стрели,
че я удари с позлатен топуз -
в челото между веждите,
че я прати във земята,
девет педи на дълбоко,
девет педи на широко...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014