|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Възседна си Добър юнак,
ой Дане ле, Бойдане ле,
Добър юнак, Коладе ле,
бащина си ранян коня.
Оседла го, обидла го
синьо седло анадолско,
пъстри смоци ярамболски.
Наметна си дълга пушка,
дълга пушка, бре, бойлия,
прикачи си тънка сабя,
тънка сабя, бре, френгия,
та отиде тука долу,
тука долу във горица,
във горица босилкова
да си лови дребен ловец,
дребен ловец - яребици,
ощ' по-дребен - гълъбици.
Не намери дребен ловец
ам' намери сур елена,
сур елена с пъстро теле.
Вдигна пушка да га мери,
да га мери, да га трепи.
Отговаря сур елена:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не ме мери, не ме трепи!
Аз съм елен от кошута,
първо теле надоила.
Остави га Добър юнак.
Наздраве ти, Добър юнак,
от Бога ти тва наздраве!
Радовец, Тополовградско; коледна - на ловец; зап. 1977 г. (БНПП
2, с. 72 - "Добър юнак залавя сур елен - 2"; =СбНУ 62/2009, № 87 - "Добър
юнак пощадява елен").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|