* * *

Лов на чуден елен

Ледо ле, / Зазори се ясна зора,
ей Коледо ле, мой Коледо ле,
из хубава Влашка земя.
Не е била ясна зора,
най е било сур елена.
Че го гони Храбър юнак,
че го гони във планина.
Елен бяга, повива се
и на юнак проговаря:
- Леле, варе, Храбър юнак,
не трепи си добра коня,
добра коня и себе си.
Не е елен за гонене,
за гонене, за стигане,
че е елен от кошута,
от кошута първескинка.
И е бозал цело лето,
цело лето, цело млеко.
Отговаря Храбро юнак:
- Я си бегай, как си бегаш,
да не речеш: "Не каза ми. "
И мое конче от кобилка,
от кобилка първескинка,
То е бозало цело млеко,
и е пасло в тъмни лъга,
в тъмни лъга ситна трева
ситна трева детелина
и е на име Звездалина.
Коленешки трева пасло,
лежешким е вода пило.
Па го сваля из рудина
и го кара към белило,
дека моми платна белат
млади булки ризи перат,
Отдалеко на моми вика:
- Ой ви вази малки моми,
малки моми, млади булки!
Я побийте кобилица,
разпънете тънки дари,
тънки дари, бели платна.
Направете вита стръга
да вкараме сур елена.
Да му избием златни рога,
да направим двои-трои,
двои-трои златни гривни,
златни гривни, мален пръстен.
Хитри беха малки моми,
пропуснаха сур елена.
Пак го гони Храбро юнак,
пак го гони и стига го.
Па му взема златни рога
и ги носи на златари.
Та направи двои-трои,
двои-трои златни гривни,
златни гривни, мален пръстен.
Па ги сложи у пазуха
и отиде при майка си.
От далек си виком вика:
- Леле, варе, мила мале,
я ми бръкни у пазуха,
та извади люта змия,
люта змия, усойница,
че ми изпи клето сърце!
А майка му отговаря:
- Без сина си много мога,
а без ръка час не мога.
Па заплака Храбро юнак
и отиде при брата си.
От далек си виком вика:
- Леле, варе, мили братко,
я ми бръкни у пазуха,
та извади люта змия,
че ми изпи клето сърце!
А брата му отговаря:
- Без брата си много мога,
а без ръка час не мога.
Па заплака Храбро юнак
и отиде при сестра си.
От далек си виком вика:
- Леле, варе, мила сестро,
я ми бръкни у пазуха,
та извади люта змия,
че ми изпи клето сърце!
И му сестра отговаря:
- Леле, варе, мили братко,
без брата си много мога,
а без ръка час не мога.
Па заплака Храбро юнак
и отиде при либето си.
От далек си виком вика:
- Леле, варе, първо либе,
я ми бръкни у пазуха,
та извади люта змия,
че ми изпи клето сърце!
Отговаря първо либе:
- Без ръка си много мога,
а без либе си не мога.
Па извади тънко ножче,
че си уви дясна ръка
и му бръкна у пазуха.
Не извади люта змия,
най извади двои - трои,
двои - трои вити гривни,
вити гривни, мален пръстен.
Тебе пеем по-млад братец,
колкото звезди в ясно небо,
толкоз здраве в тази къща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014