|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Коледо ле, / Зазори се ясна зора, Коледо ле,
низ хубава Влашка земя, Коледо ле.
Не е било ясна зора,
най ми е било Добър юнак,
да си лови дребна лова,
не си хвана дребна лова,
най си сгоди сур елена,
сур елена златни рога,
па си скокна сур елена,
елен бяга възвива се
и на юнак той говори:
- Не си троши добра коня,
не е елен за стигане,
за стигане, за ловене,
че ми е елен от кошута,
от кошута първескиня
първо млеко той засукал,
цяла трева той пасъл.
Отговаря Добър юнак:
- Мойто конче от жребица,
от жребица първескиня
първо мляко той засукал,
цяла трева той пасъл,
и аз съм юнак от първескиня,
от първескиня влахиня,
и аз съм цяло мляко засукал,
и пак не можеш да ми избегаш!
Па си спогна юнак елена,
татък долу, долноземско
дето булките ризи перат,
и момите платна белеят,
провикна се Добър юнак,
ой ви вази млади булки,
и вие малки моми,
побийте тънки хурки,
опънете тънки платна,
да си хванем сур елена,
па побиха тънки хурки,
опънаха тънки платна
елена скача подскача,
та убил сур елена,
та взема му златни рога,
отнесе ги на златаря,
направи на момите пръстени,
и на булките златни гривни.
Радомирци, Луковитско; коледна - на ловджия (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|