|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Изгреяла ясна зора, Коладе ле,
Мирчо льо, млад войвода, Коладе ле;
не ми било ясна зора,
най ми било самси Мирчо,
самси Мирчо с хранен коня,
че си гони сур елена,
край селото, край реката,
дето моми платна белят.
Спровикна се самси Мирчо:
- Ой ви вази, малки моми,
разстегнете бели платна
от небето до земята,
да си хванем сур елена!
Че обтегнаха бяло платно
от земята до небето,
скочи елен - прескочи го,
скочи Мирчо - прескочи го.
Отговаря сур елена:
- Не е елен за стигане,
за стигане, за улавяне,
елен ми е от кошута,
от кошута първескиня
първо мляко той засукал,
първа трева той запасъл.
Отговаря самси Мирчо:
- Конче ми е от жребица,
от жребица първескиня
първо мляко той засука.
Аз съм юнак от влахиня,
от влахиня първескиня
първо мляко аз засуках!
Нисово, Русенско; коледна - на ловец (СИБ 1, № 161 - "Храбър
юнак и сур елен").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|