|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Зори ми се й зазорило, Коладе ле,
над хубава влашка земя, Коладе ле.
То не било ясно зори,
а най било сур елена,
сур елена с пъстра кожа.
Гонеше го Храбро юнак,
Храбро юнак с алена коня,
алена коня, хранена коня.
Отговаря сур елена:
- Ой та й тебе, Храбро юнак,
не си трепи, Храбро, коня,
не съм елен за стигане,
а съм елен от еленка,
от еленка първескинка,
първо мляко съм засукал.
Отговаря Храбро юнак:
- Ой та й тебе, сур елена,
мойто конче от кобилка,
от кобилка първескинка,
първо мляко то засука.
Че си бута Храбро коня,
че си стигна сур елена,
че прободе сур елена.
Маломир, Ямболско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|