|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Станал ми беше Дан войвода,
рано ми, рано на Гергьовден,
да си обиде зелен синор.
Че ми слезна долу ми, долу,
долу ми, долу, във сайванти
да си назоби хранена коня.
Че го назоби, обюзда го,
че си възседна хранен ми коня,
че ми слезна долу ми, долу,
долу ми, долу росни ливади
да си лови дребна лова,
дребна лова, яребици.
Не си изгони дребна лова,
дребна лова, яребици,
а си изгони сура елена.
Елен бяга и се повива
и на Данча тихо говори:
- Дане ле, Данчо, Дан войвода,
аз не съм лова за ловене,
аз съм сукал на девет майки.
Елен бяга и се повива
долу ми, долу край чешмата.
На чешмата малки моми,
малки моми платно белят.
Дан войвода на малки моми дума:
- Опъвайте, моми, платната,
да си ловим сур елена!
Красен, Русенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|