|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Рано ми рани Дан войвода,
Дане ле, Данчо ле, Дане войвода,
ай, че си слезе в тъмни зимници,
че си назоби хранена коня,
назоби го с дребен ориз,
оседла го с жълто седло.
Че си възседна хранена коня,
че си замина лов да си дири,
лов да си дири, дребни яребици.
Той не ми вдигна яребици,
а най си вдигна сур ми елена.
Елен ми бяга и глава повива,
и си на Данча отговаря:
- Аз не съм лова за ловене,
че аз съм сукал на девет майки,
десета майка беше кошута.
Елен ми бяга право към чешмата.
Дане на беленки говори:
- Бързо платната вържете,
платната вържете, мрежа направете,
сур ми елена да хванем!
Елен ми бяга и платна прескача
и на Даня лютом говори:
- Аз не съм лова, лова за ловене!
Красен, Русенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|