|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
У Даньови свещи светят,
Даньо льо, Данчо, Дан войвода,
портите му разтворени,
конете му оседлани,
хрътките му чулясани.
Че къде ще Дан да ходи -
че дали ще Дан да бяга?
Той ще ходи лов да лови,
лов да лови, суро еленче,
суро еленче, позлатенче.
Обърна се суро еленче:
- Върни се, върни, Дан войвода,
ти не можеш мене стигна,
да ми земнеш златните рога -
ази съм си от кошутка,
от кошутка първескинка.
Отговаря Дан войвода:
- Ой те тебе, суро еленче,
мойто й конче от кобилка,
от кобилка първескинка.
Котел (СбНУ 5/1891, с. 16, № 4); суро еленче - в оригиналния
запис "сьуруленчъ".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|