|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка му да го научи как да измами мома
Вино си пие дели Бекрамчо,
вино си пие накрай на море,
накрай на море, в тенки търски.
Вино си пие, личба си личи:
- Кой ке ми се юнак изнаге,
да ми измами дилбер Бояна,
дилбер Бояна, цвеке цървено,
бакшиш му давам триста ялдузи.
Никой се не наема юнак,
ми се наемала престара баба
да я измами дилбер Бояна.
- Не бери кахър, дели Бекрамчо!
Я ке идем, ке е измамам.
Па е отишла старата баба,
е отишла на Боянини вити порти,
дваж клукнула, триж викнала:
- Я излези си, дилбер Бояно!
Що кръчма даваш, що ке ти кажам?
Дека е умрел дели Бекрамчо,
дека е умрел на край на море,
на край на море, в тенки търски.
Ке ти се молям ай да идемо,
да идемо да го видемо.
- Постой, почекай, стара бабо,
да си направим китка мешана
и да направим две жълти свеке,
да се променем, да се наредем.
Па отидоха на край на море,
на край на море, в тенки търски.
Тамо найдоха дели Бекрамча,
дека е умрел у тенки търски.
Тогай вика дилбер Бояна:
- Бог да те прости, дели Бекрамчо!
Па кисмет било я да те видем,
да ти турем китка мешана,
да ти запалем две жълти свеке.
Па е седнала над главата му.
Тогай си вика дилбер Бояна:
- Мори, бабичко, сгара бабичко!
Що му су очи како на поглед?
Що му су ръце како на пофат?
Що му су нозе како на поскок?
Бабата ли й тихо говори:
- Мори, Бояно, дилбер Бояно,
немой се плаши, дека му су очи на поглед,
невиден умрел, затова му су на поглед.
Тогай си стана дели Бекрамчо,
ръце разгърна, те я грегърна:
- Добро ми дойде, дилбер Бояно,
па я ге сака за три години,
сама ми дойде, в ръце ми падна.
неуточнено, Велешко - Македония; седенкарска (Веркович-НПМБ,
№ 304; =Верковиќ, Ст. Ил. Македонски народни умотворби. Кн. 1: Женски песни. Скопjе,
1985, № 304).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|