* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Засака Стоян Стоянка,
сака я, не дадоха я.
Чуди се Стоян, дея се,
как ще да види Стоянка.
Попита Стоян снашица:
- Како ле Динко, по-стара,
по-стара и по-разумна,
можеш ли, како, знаеш ли,
знаеш ли да ме научиш,
как да си взема Стоянка?
Снашица тийом говоре:
- Братче Стояне, Стояне,
всичко те уча, и това ли,
и това ли да те науча?
Не кови коня от вечер,
не кови коня от заран,
къде пладне го проязди
край Стоянкини дворове.
Стянка ще те съгледа,
па ще излезне, излезне,
излезне да те погледа.
Свилен си колан разпаши,
влашко си ноже отбоди
и Стоянка ще да приде,
да ти подаде колано
и това влашко ноженце.
Тизе я хвани за ръка,
качи я коню теркия.
Стоян си снаха послуша,
добра си коня изкова
у зелената градина,
под това дърво калина,
сребро му плочи натури,
злато го клинци изкова,
къде пладне го проязди
край Стоянкини дворове.
Не видела го Стоянка,
на го видела снаха й,
па на Стоянка говоре:
- Я ел' да видиш, сестрице,
каков йе тоя гидия,
що язди коня дория,
що се е толку пременил,
се у свилено, алено!
Стоянка стана да види,
Стоян си пояс разпаса,
влашко си ноже отбоде,
добра си коня разигра,
па на Стоянка говоре:
- Я приди, моме, пристапи,
додай ми свилни пояси
и тия влашки ножове! -
Стоянка щура, глупава,
та се не сети, досети,
че си е това помама,
помама, върла измама.
Приде Стоянка, пристапи,
та му подаде пояси
и тия влашки ножове.
Стоян не гледа в пояси,
нито си гледа в ножове,
на си й гледа в ръцете,
та па я хвана за ръка,
та я през коня преметна
и я през Дунав пренесе,
та си я дома заведе,
та па на майкя говоре:
- Я на ти, мале, отмяна,
тебека, мале, отмяна,
менека бела премена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014