* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Във гора дърво изникна,
Райне ле, Райко хуба=,
сред дърво - село големо,
сред село - църква шарена,
пред църква - хоро се вие,
русо момиче извожда -
тенко е като шиблика,
вие се като трестига,
бело е като бел памук,
троши се като жълт сабък.
Стоян го иска, та иска,
та си се чуди млад Стоян,
как да си вземе момиче,
па си ойде код бабите:
- Кажете, как да си взема
това ми русо момиче -
тенко е като шиблика,
вие се като трестига,
бело е като бел памук,
троши се като жълт сабък?
Я баби му говореха:
- Вземи главни у ръце,
подпали момин дворове,
ще излегне мома да гаси,
я ти я хвани за ръка,
за ръка, за вита гривна.
Ка си дочу млади Стоян,
взема си главня у ръце,
подпали момин дворове.
Излегна мома да гаси,
я той я хвана за ръка,
за ръка, за вита гривна -
пуста се гривна строшила,
та му е мома бегала,
бегала и се смеяла:
- Стояне, море, Стояне,
мъжка си руба носило,
женско си сърце имало!
Стояне, море, Стояне,
женска съм руба носила,
мъжко съм сърце имала,
та ти съм, Стоян, бегала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014