* * *

Майка му да го научи как да измами мома

(...)
майка ти ще те научи,
как да си вземеш Лиляна.
Продай си руси биволи,
направи черкова голяма.
Всичките баби ще дойдат,
бабите, още старците,
булките, още момите
новата черкова да видят,
свещица да си запалят,
на Бога да се помолят.
Лиляна, и тя ще дойде,
новата черкова да види,
свещица да си запали,
на Бога да се помоли.
Та я за ръка улови,
та я у дома доведи,
на тебе, синко, премяна,
пък на мен, синко, отмяна.
Стоян мама си послуша,
продаде руси биволи,
направи черкова голяма,
Всичките булки идваха,
булките, още момите,
старците, още бабите,
новата черкова да видят,
свещица да си запалят,
на Бога да се помолят.
Само Лиляна не отиде,
защото е майка й мащеха,
на навън не я допуща.
Нали се Стоян завърна -
по двори ходи и плаче.
Нали го видя майка му,
майка му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
не плачи, майка, не жали,
мама ти ще те научи,
как да си вземеш Лиляна.
Жив се на мъртъв направи,
на сред ми двора ще легнеш,
с бяло платно ще те завия,
ще викна, майка, да плаче.
Всичките роднини ще дойдат,
булките, още момите,
свещици да ти запалят,
с тебе прошка да вземат.
Лиляна, и тя ще дойде,
свещица да ти запали,
с тебе прошка да вземе.
Като Лиляна тя дойде,
бяло си платно отвиваш,
и за ръка улавяш,
и ще я в къщи доведеш,
на тебе, синко, премяна,
а пък на мене отмяна.
Стоян мама си послуша.
Жив се на мъртъв направи,
с бяло платно майка му го завива,
че викна майка му да плаче.
Жално си милно плачеше,
камбани леко биеха.
Всичките роднини дойдоха
булките и ергените.
Всичките моми са и те дошли,
само Лиляна не дойде.
Като се моми събраха,
момите и ергените,
че у Лилянини отиват.
Те на Лиляна думаха,
как е майка му плачела.
Лиляна, мома хубава
с черна се кърпа забради
и си свещица запали,
и на майка си продума:
- Мари, мамо, стара мащехо,
до сега съм те слушала,
от сега няма да слушам.
И с момите тръгнала,
и в Стоянови отиват.
Като в двора те влязват,
майка му вижда Лиляна.
Викнала, та заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
ето Лиляна и тя дойде,
с тебе прошка да вземе.
Като си Лиляна пристигна,
като си свещица запали,
жално и милно заплака:
- Стояне, любе Стояне,
на мене прошка да дадеш.
Нали ми е майка мащеха,
на навън не ме допуща.
Като зачу тез думи,
бяло си платно отметна
и си Лиляна прегърна,
и на майка си думаше:
- Ето ти, майко, отмяна,
пък на мен, майко, премяна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014