|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка му да го научи как да измами мома
Стоян при майка си отиде
и на майка си думаше:
- Мале ле, стара неяка,
голем съм обзалог направил
с хубава мома Бояна.
Ако Бояна излъжа,
сама при мене да дойде,
за ръка да я уловя, у дома доведа.
Кажи ми и ме научи,
какво да сторя, направя?
Майка Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
направи чешма шарена,
всичките моми ще дойдат
шарена чешма да видят,
студена вода да вземат.
И Бояна ще дойде,
ти я за ръка улови и я у дома доведи.
Стоян майка си послуша,
направи чешма шарена.
Всичките моми дойдоха,
шарена чешма да видят
и студена вода да вземат.
А Бояна няма да дойде,
а изпрати снаха си.
Стоян при майка си отиде
и на майка си думаше:
- Кажи ми, мамо, научи,
какво да сторя, направя?
Всичките моми дойдоха,
Бояна няма да дойде,
най допрати снаха си.
Майка му дума, говори:
- Синко Стояне, Стояне,
насади бохча зелена,
всичките моми ще дойдат
зелена бохча да видят
и цвекье да наберат.
И Бояна ще дойде,
ти я за ръка улови, та я у дома доведи.
Стоян майка си послуша,
насади бохча зелена
и това цвекье всекакво.
Всичките моми дойдоха,
Бояна няма да дойде,
най допрати сестра си,
зелена бохча да види
и цвекье да набере.
Стоян при майка си отиде:
- Кажи ми, мале, и ме научи,
какво да сторя, направя?
Всичките моми дойдоха,
Бояна няма да дойде,
най допрати сестра си,
зелена бохча да види,
хубаво цвекье да бере.
Майка Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
направи черква писана.
Всичките моми ще дойдат
писана черква да видят
и в нея пречис да вземат.
И Бояна ще да дойде,
писана черква да види,
ти я за ръка улови и я у дома доведи.
Стоян майка си послуша,
направи черква писана.
Всичките моми дойдоха,
писана черква да видят
и в нея пречис да вземат.
Бояна няма да дойде,
най допрати майка си
писана черква да види
и в нея пречис да вземе.
Той при майка си отиде,
дребни сълзи пророни
и на майка си думаше:
- Мале ле, стара неяка,
съсипах тато имане,
Бояна не можах излъжа!
Всичките моми дойдоха,
писана черква да видят
и в нея пречис да вземат.
Бояна няма да дойде,
най допрати майка си.
Майка Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
днеска е бяла събота,
заран е млада неделя.
Ти заран рано да раниш,
та ми се бело премени,
жив се на мъртъв престори,
аз ще те с платно прекрия,
па ще навънка излезна,
па ще да викна, заплача:
"Мамин Стояне, Стояне,
мамини чешми шарени,
мамини бохчи зелени,
мамини черкви писани!..."
Всичките моми ще дойдат
свещица да ти запалят.
И Бояна ще да дойде
да ти свещица запали.
Ти я за ръка улови и я у дома доведи.
Като ми било рано заранта,
Стоян ми се бело премени
и жив се на мъртъв престори,
майка му го с бел покров покрила,
и викнала, та заплакала:
- Мамин Стояне, Стояне,
мамини чешми шарени,
мамини бохчи зелени,
мамини черкви писани!...
Всичките моми дойдоха,
по една свещица носеха.
Ето, че и Бояна иде,
две свещици носи да му запали.
Викна Бояна, та заплака:
- Либе Стояне, Стояне,
проклета да е майка ми,
че тя ни с тебе раздели.
И той я тутва за ръка хвана,
и си я дома заведе.
Галиче, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|