|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка му да го научи как да измами мома
Стоян Тодорка залюби,
първата мома в селото
Тодоркината майка,
тя на Стоян я не дава.
Стоян майка си попита:
- Какво да сторя, направя,
как Тодорка да взема?
Мама Стояну думаше:
- Направи чешма голяма,
голяма чешма каменна.
Всичките моми за вода ще дойдат,
Тодорка, мома хубава
и тя за вода ще дойде,
тогас ще я, Стояне, вземеме.
Заправи Стоян чешма голяма,
каменна чешма, калдъръмена,
всичките хора дойдоха,
сеир чешмата да сторят.
Тодоркината майка,
тя Тодорка си не пусна.
- Тодорке, синка Тодорке,
това е жива измама.
Стоян се в къщи завърна
и на майка си продума:
- Майно льо, стара майчице,
всичките хора доидоха
сеир чешмата да сторят -
Тодорка още я няма.
Мама Стояну думаше:
- Направи черква голяма
с дванайсе камбанарии,
сеир ще черква да сторят,
и Тодорка, мома хубава,
и тя ще в черква да дойде.
Заправи Стоян черква голяма
с дванайсе камбанарии,
всички са хора дишле,
сеир черквата да сторят,
а Тодорка, мома хубава,
пак я майка й не пусна.
Стоян мами се пак дума:
- Майно льо, стара майчице,
пак си Тодорка не доиде!
Мама Стояне думаше:
- Я слушай, мама, я слушай.
Я се стори, синко, от жив на умрял,
тогаз ще Тодорка да дойде.
Я ще из село да тръгна,
ще викна, синко, да плача
и ще попове събирам.
Че се Стоян престори,
от жив Стоян на умрял.
Неговата стара майчица,
из село ходи и плаче,
че си поповете събира,
камбаните бият на умряло.
Тодорка, мома хубава,
тя на майка си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
досега беше жива измама,
сега не е жива измама...
Заправи чешма камена,
камена, калдъръмена,
а ти ме, майко, не пусна;
заправи черква голяма,
с дванайсе камбанарии,
ти пак ме, мамо, не пусна...
Сега не е, майко, измама!
Камбани бият, Стоян в черква внасят.
Ще ида, мамо, ще ида,
свещица да му запаля!
Тогаз я майка й пусна,
Стояну свещица да запали.
Като си в черква влиза
и при Стоян отива,
и се изясно провикна:
- Стояне, любе Стояне,
заправи чешма голяма -
мама при теб ме не пусна,
заправи черква голяма -
мама ме пак не пусна!
Черквите бият, тебе внасят,
и аз се на мама помолих
да дойда, свещица да ти запаля...
Стоян от ковчег подскочи
и си Тодарка хвана,
и на поповe продума:
- Венчавай, попе, венчавай!
Дряново (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|