|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка му да го научи как да измами мома
Залюбил Стоян девойка,
девойка лична, хубава,
залюбил Стоян Лиляна,
Лиляна бела, цървена,
Лиляна тънка, висока,
Лиляна, алоф трендафил,
Лиляна, турски карамфил.
Що вели Стоян на майка:
- Учи ме, майко, карай ме,
како да я вземам Лиляна,
Лиляна бела, цървена,
Лиляна тънка, висока,
Лиляна, алоф трендафил,
Лиляна, турски карамфил.
- Учам те, сино, карам те -
падни си доле под село,
извади вода студена,
направи чешма шарена;
свите ке моми да дойдат,
белки Лиляна ке дойде -
како га майка научи,
така си Стоян посвърши -
падна си доле под село,
извади вода студена,
направи чешма шарена;
свите си моми дойдоя,
да пунат вода студена,
само Лиляна не дойде.
Пак Стоян ходи при майка:
- Учи ме, майко, карай ме,
како да вземам Лиляна,
Лиляна бела, цървена,
Лиляна, тънка, висока,
Лиляна, алоф трендафил,
Лиляна, турски карамфил.
- Учам те, сину, карам те,
никаква ука не факяш -
спадни си доле в чаршия,
купи се дзевгар биволи,
изорай рамни дворове,
посей си цвеке свекакво.
Свите ке моми да дойдат
да видат цвеке шарено,
белки Лиляна ке дойде -
Лиляна, цвеке шарено.
Како га майка поучи,
така си Стоян посвърши,
спадна си доле в чаршия,
купи си дзевгар биволи,
изора рамни дворове,
посея цвеке свекакво;
свите си моми дойдоя,
само Лиляна не дойде.
Пак Стоян пойде кай майка:
- Учи ме, майко, карай ме,
како да вземам Лиляна,
Лиляна тънка, висока,
Лиляна бела, цървена,
Лиляна, алоф трендафил,
Лиляна, турски карамфил.
- Учам те, сину, карам те,
никаква ука не факяш -
легни си, синко, умри си;
майка ке коси расплете,
ке седне жално да реди,
свите ке моми дойдат,
белки Лиляна ке дойде!
Како га майка поучи,
така си Стоян посвърши,
легне си Стоян, умре си,
майка коси расплела
и зеде жално да реди.
Свите си моми надошли,
мома Лиляна я нема.
Отишла мома Лиляна,
отишла дома кай майка,
на майка своя говори:
- Ой, майко, ти стара майко,
умрел си Стоян делия,
сите са моми отишли,
отишли, майко, сос свекя,
и я ке идам со свекя,
толку се, мамо, сакасмо,
не би късмет да се земим.
Зеде си свекя Лиляна.
Отиде Стоян да види,
зеде Стояна да реди:
- Бог да те прости, Стояне,
многу се, Стоян, сакасмо,
не би късмет да се земим.
Тогай се Стоян подсмевна,
потсмевна й бързо натмури.
Стресе се мома Лиляна:
- Ой, туго, Боже до Бога,
що ти е око на подкап,
що ти е нога да подклоц,
що ти е рука да подват?
Ой, туго, Боже до Бога,
да не йе пуста измама!...
Рипнал си Стоян радостен,
викнал си кума, старейко,
венчал си мома Лиляна.
Дивле, Скопско - Македония (Църнушанов 1956, № 136; =Църнушанов,
Коста. Български народни песни от Македония. С., Изд. "Музика". 1989,
№ 173); дзевгар - чифт, впряг волове; натмури - навъси; подкап - готов да погледне;
подклоц - готов да рипне, да стане; подват - готов да хване.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|