* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Залюбил Стоян Лиляна,
заплакал Стоян, повикнал,
на мама се Стоян ожалил:
- Научи, майко, покарай,
како да вземем Лиляна,
Лиляна, мома хубава,
Лиляна, една на майка
Лиляна, цръвен трендафил,
Лиляна, златна ябука,
Лиляна, ягне шарено.
- Учим те, синко, карам те,
купи си брези волове,
разори рамни дворове,
посей ги бела пченица,
пченица че ти порасне,
за жътва че си стане,
тегай момите повикай
и Лиляна ти покани,
сите девойки че дойдат
пченица да ти пожнеят,
белки Лиляна че дойде
и она да ти помогне.
Ка ти пченица пожнеят,
вечера, синко, че биде,
Лиляна за рука вани,
дома я, синко, остави.
Сторил е Стоян, направил
како го майка учила:
Купил си брези волове,
изорал рамни дворове,
посеял бела пченица,
пченица расна, порасна,
за жътва пченица стана.
Стоян момите повика,
и Лиляна си покани.
Сите си моми дойдова
пченица да му пожнеят,
Лиляна мома хубава
не дойде да му помогне.
Викнал си Стоян, заплакал,
на татко се е ожалил:
- Учи ме, татко, карай ме
како да вземем Лиляна,
Лиляна мома хубава,
една на татко и майка,
цръвен трендафил мирисен,
Лиляна златна ябука,
Лиляна ягне шарено.
- Учим те, синко, карам те,
повикай триста майстори,
направи насред селото
голема чешма шарена,
доведи вода студена,
сите девойки че дойдат
студена вода да наточат,
белки Лиляна че дойде
водица да си налее,
тегай я за рука вани,
дома я, синко, доведи
със тия стомни шарени
със тая вода студена.
Сторил е Стоян, направил
како го татко научил.
Повика триста майстори,
направи насред селото
голема чешма шарена,
доведе вода студена,
сите девойки дойдова
водица да си наточат
у тия стомни шарени,
невести с гюгюми сребръни,
Лиляна мома не дойде
водица да си налее,
студена вода медена
от тая чешма шарена,
у тия стомни шарени.
Викнал си Стоян, заплакал
на майка пак се ожалил:
- Учи ме, майче, карай ме
како да вземем Лиляна,
Лиляна мома хубава,
Лиляна една на майка,
Лиляна златна ябука,
Лиляна цръвен трендафил,
Лиляна ягне шарено.
- Учим те, сине, карам те,
на умрел се ти престори,
постеля че ти начиним,
постеля, синко, шарена,
свечица че ти запалим,
свите девойки че дойдат
китчици да ти донесат,
свечица да ти запалят,
белким Лиляна че дойде.
Сторил е Стоян, направил
како го майка учила:
На умрел се он направи
постла му майка постеля,
постеля бела, шарена,
свеча му майка запали,
селските моми дойдова,
сите му китка турия
и свеча му запалиха.
Най-после иде Лиляна,
у една рука китчица,
у друга рука свечица,
на глава църна шамия,
момински слъзи си рони
и милно жално нарежда:
- Стояне, либе, Стояне,
проклета да е майка ми,
що ме за тебе не даде!
На груди китка му тури
и свечица му запали,
от жал си очи заклопи.
Пружи се Стоян със рука,
за рука вана Лиляна,
изпища мома Лиляна,
от страх вой сърце препукна,
мъртва си падна Лиляна
край първо либе Стояна!
Ка Стоян виде що стана,
от жал му сърце препукна,
остана он до Лиляна!
Двамата млади влюбени
заедно мъртви лежая,
а стари тийо думаха:
- Да знаят майки и цел свет
кой дели млади, е проклет!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014