* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Димитър майка продума:
- Хайде ме, майко, научи,
как да си сторим, направим,
как да си взема Диляна,
Диляна, мома хубава,
Диляна, пиле петровско,
Диляна, агне гергьовско,
Диляна, турски карамфил,
Диляна първа от село?
Майка Димитър продума:
- Синко Димитре, Димитре,
упрегни брези биволи,
отиди в горна Сърбия,
спечели тежко имане
и пак се назад завърни.
Направи чешма шарена
със тринайсет канчета.
Целото село ще дойде
водица да си налее,
белким Диляна би дошла.
Димитър майка послуша,
отиде в горна Сърбия,
спечели тежко имане,
и се назаде завърна.
Направи чешма шарена,
докара вода студена,
всички моми отишли,
студена вода налели,
само Диляна нямаше.
Нали е майка-мащеха,
наникъде я не пуска.
Димитър се викна, провикна:
- Хайде ме, мамо, научи,
как да си вземем Диляна,
Диляна, мома хубава,
Диляна, пиле петровско,
Диляна, агне гергьовско,
Диляна, турски карамфил,
Диляна първа от село?
Майка Димитър продума:
- Продай си, синко, биволите,
направи черква голяма,
със дванайсет кубета
и със тринайсет камбани.
Ще дойде старо и младо,
свещица да си запали,
на Бога да се помоли.
Димитър майка послуша,
продаде брези биволи,
направи черква голяма.
Дошло е старо и младо,
свещица да си запали,
на Бога да се помоли,
само Диляна не дошла.
Нали е майка-мащеха,
никъде я не пуска.
Димитър се викна, провикна:
- Хайде ме, мамо, научи,
как да си вземем Диляна,
Диляна, мома хубава,
Диляна, пиле петровско,
Диляна, агне гергьовско,
Диляна, турски карамфил,
Диляна първа от село?
Майка му дума, продума:
- Учим те, синко, учим те,
не можем да те научим.
Я иди в пазар-чаршия,
та накупи бяло платно,
постели двори широки,
па легни, синко, на двори
и престори се на умрял.
Аз до теб, синко, ще седна,
ще викна, синко, да плача:
"Синко Димитре, Димитре,
така ли е майка мислила,
кога е тебе чувала?"
Дочу я Дилянини мащеха,
тя на Диляна продума:
- Я вземи, Диляно, стомни,
та си за вода отиди
на тази чешма шарена.
Диляна стомни оставя,
влезнала в росна градинка,
набрала цветя всякакви
и у Димитър отиде.
Викнала, та заплакала:
- Любе Димитре, Димитре,
нали знаеш, любе Димитре,
че майка ми е мащеха,
наникъде не ме пуска!...
Димитър се рипна, пропипна,
та си Диляна улови,
па на майка си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
на тебе, майко, отмена,
на тате бяла премена,
на мене млада невеста!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014