* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян си майкю попита:
- Мале ле, мила майчице,
кажи ми, мале, научи,
кико Лиляну да узнем,
Лиляну, мому хубаву,
Лиляну, мому цървену,
Лиляну, една на майкю,
Лиляну, корен трендавил.
Майкя Стояну казуе:
- Синко ле, синко Стояне,
купи си сиви волове,
разори равни дворове,
насади цвекье каравиль.
Сичкьите моме че дойду,
кьитчице да си откьину,
Лилянка мома че дойде,
тъгай Лиляну чу узнеш.
Стоян си майкю послуша.
Купи си сиви волове,
разора равни дворове,
посади цвекье каравиль.
Свете моме дойдоше,
Лиляна мома не дойде...
Стоян си майкю попита:
- Кажи ми, мале, научи,
кико Лиляну да узнем?
Майкя Стояну казуе:
- Синко ле, синко Стояне,
увлезни у ладне одае,
изпружи твою снажицу,
я че изнесем покровъц
снажицу да ти прекрием
и че си, синко, па викам:
"Сношка е Стоян замъркнул,
сабале - мъртъв осъвнул."
Стоян си майкю послуша,
та си снажицу изпружи.
Бог да убие майкю му,
она си платно унесе
и му е снагу прекрила,
па се завика, заока:
- Сношка е Стоян замъркнул,
а сабале мъртъв осъвнул...
Свете си моме дойдоше
със Стоян прочку да узну.
Лиляна майкю попита:
- Мале ле, мила майчице,
Стоян е младо загинул...
Свете моме отидоше
със Стоян прочку да узну
и я че мале да идем
със Стоян прочку да узнем.
Майкя ю не се сетила,
та си Лиляну пущила.
Лиляна китку набрала
и си при Стоян отиде.
Ка се наведе над Стояна,
със Стоян прочку за узне,
Стоян си главу подиже,
десну си руку пружило
Лиляну за руку ватило.
Тека двоица се увзели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014