|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка му да го научи как да измами мома
- Майчице, мила майчице,
мен се е мома посмяла, (2)
как да й найда колая?
Дали я на чешма зачувам,
дали я на сокак посрещна?
- Вземи си, сине, ирама,
та й си ми иди на Драма,
та й си ми ащисай дюкянче,
та й си ми вземи комашен.
Дорде се дума придума,
задала са йе, подала (2)
със девет-десет алайци.
Адни й коне водеха,
други й крилца вдигаха, (2)
други и пътя метяха.
Та й си отиде в дикяна:
- Имаш ли, дюкянджи, коприна,
бяла, цървена коприна,
сина, зелена коприна?
- Имаме, девойче, имаме,
каквото искаш, имаме.
Дорде се дума придума,
дюкянджи трапна вратата.
Абланица, Гоцеделчевско; жътварска (НПЮзБ 2, № 121).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|