* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Всекому госкье дойдоха,
а на Стояна най-много -
петте сестри с пет зекьове
и петте с мъжки дечица.
Заклал ми Стоян, заклал ми,
заклал ми крава ялова
и гости госкье най-добре.
Мъркна се, та па стемни се,
та ми всички госкье заспаха.
Кога беше сред нощ, полунощ,
дете им рипна и зарева,
ка рече: вода, та вода!
Вода се дома не сгоди.
Даваха вино, ракия,
дете не рачи да мълкне!
Стоян си кобилица на рамо взел,
та си на река отишел,
вода да си налее.
Отде се увзеха тия стари,
стари, гърбави вещици,
вещици, върли бродници!
Като на брода стойеха,
голи и гологлави,
па си Стояну думаха.
Първата Стояну думаше:
- Стояне, стринин Стояне!
Кажи ми, стрини, кажи ми,
защо си дошъл на река
в среднощи, Стоян, полнощи?
Стоян си мълком мълчеше.
Втората Стояну думаше:
- Кажи ми, лелин, кажи ми,
защо си дошъл на река
в среднощи, Стоян, полнощи?
Стоян си мълчи и вода лийе.
Трета му дума, продума,
Стояну макя рождена:
- Кажи ми, сине, кажи ми,
защо си дошъл среднощи,
среднощи, средполунощи?
Стоян люто проговори:
- Що ме питаш, майкьо,
ти, стара вещице?
А ти, що правиш тука?
Мене ми госкье дойдоха,
а ти бегаш от дома,
ти по бродища доходиш?
Не чакаха Стоян да им прикаже,
да прикаже и изкаже,
за какво Стоян е дошъл
за вода у полунощи,
люто Стояна разкъсаха.
До де Стоян на дом да си иде
и с душа се раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013