* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Калесал Стоян, Стояне,
девет кумици на прошка
и девет сестри на гости.
Най-малка сестра, Тодорка,
некалесана отишла
и си детето занесла.
Йели са сладко и пили,
легнали и са заспали.
Таман са съня заспали,
Тодоркино дете заплака:
- Олеле, мале, водица!
За зло са вода нямали.
Вино му дават, не рачи,
я ракията не пие.
Лапнал е Стоян бял бакър,
че е за вода отишъл
на студен бистър кладенец.
Там си заварил, заварил
три жени, три самодиви,
с решето вода преливат.
Първата беше леля му,
втората беше чина му,
третата беше буля му.
Леля Стояне думаше:
- Стояне, леля, Стояне,
ти ли са, леля, намери
на тези върли магии?
Иди си, леля, Стояне,
майка ти да те лекува
на люта змия главата,
на пепелянка сърцето,
дор не са петли попели.
Стоян си у тях отиде,
таман си прага премина
и са петлите попели.
Стоян се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013