* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Караман бивол порева,
биволски думи издума:
- Рано е още, Стояне,
зобта не сме си изяли,
петлите не са пропяли!
Стоян си бивол не слуша,
изведе ги от тъмни обори,
та ги в колата запрегна,
на нива Стоян да иде.
На пътя, на кръстопътя,
буен си огън гореше.
Стоян се чуди и мае -
дали е керван от коля,
там спрели да си починат,
навуща да си подсушат.
Стоян си огън настигна -
не било керван от коля,
а най били три самодиви -
край огъня играят.
Стоян си бивол посбута,
на нива Стоян да иде.
Докат' си нива обрезди,
тежка го дрямка налегна.
Легнал ми Стоян, та заспал,
на рало, на опашката.
Караман бивол думаше,
биволски думи издума:
- Я стани, Стояне, я стани,
та ни в колата запрегни,
в къщи да те отведем,
майка ти да те лекува
от дива коза сирене,
от мрена риба месото,
от люта змия сърцето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013