* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Седнал е Стоян със майка,
седнал и вечер вечеря,
и на майка си думаше:
- Мамо ле, мила майко ле,
сутрин ме рано събуди,
рано на нива да ида,
нивата да си заора,
житото да си посея!
Легнали, сладко заспали,
Стоян се рано събуди,
на майка не се обади
и си семето наготви,
семето от златно жито,
и си в яхъри отиде,
биволи да си изкара.
Караман бивол прорева:
- Ранко е още, Стояне,
това не е Зора-Зорница,
ами е Керван-Керица,
лошо ще да те сполети!
Стоян бивола не слуша,
че ги в колата запрегна,
от двори навън излезе.
Вървял из поле широко,
насреща огън гореше,
чуди се, Стоян, мае се,
какви са тея огньове,
дали са вакли овчари,
дали не са самодиви.
Когато огън достигна,
не бяха вакли овчари,
тамо си Стоян съгледа
три самодиви играят,
около огън извъртат.
Първата дума думаше:
- Хай да му душа вземеме!
Втората дума думаше:
- Ако му душа вземеме,
булче и деца ще плачат!
Третата дума думаше:
- Нека си малко помислим!
Биволи страшно фучаха,
огъня заобиколиха,
мрачат и силно ревяха.
Кога на нива стигнаха,
Стоян си рало запрегна,
първата бразда изкара,
кога втората започна,
люта го глава заболя.
Усети Стоян, усети,
че не му й добре на сърце,
биволи на край повъзпря.
Колкото Стоян седеше,
още му лошо ставаше,
биволи от рало разпрегна,
Караман бивол прорева:
- Хайде ни в кола запрягай,
бързо във село да идем,
дано те в село заведем!
Стоян ги в кола запрегна
и се назаде повърна.
Слънцето току изгрява,
когато в село стигнаха,
в негови двори широки.
Стоян във кола полегнал,
помъчи Стоян, помъчи
от кола Стоян да слезе,
не може глава да вдигне.
Майка му нали й видяла,
майка му, още булчето,
майка от далеч извика:
- Що ме, Стояне, не пита,
та толкоз рано излезе?!
Стоян помъчи от кола
с очите да ги погледне,
не може да ги погледне,
помъчи да им продума,
не може да им продума
и се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013