|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река
Стоян на мама думаше:
- Майко льо, стара майчице,
сутринта рано да станеш,
мене от сън да събудиш,
биволи да си присламя,
присламя, да ги назобя,
рано на нива да ида,
бяла пшеница да сея.
Докато стане майка му,
Стоян се от сън събуди
и при биволи отиде,
та си биволи прислами,
прислами, та ги назоби.
В хамбари Стоян отиди,
три кила жито извади
и го на кола покачи,
и при биволи отиде.
Като биволи отвързва,
Караман бивол порева,
човешки думи издума:
- Стояне, холам, Стояне,
рано е още времето,
зобта не сме си изели,
петлите не са пропели!
Стоян биволи не слуша,
той си биволи отвърза
и ги във кола запрегна.
Из пътя, като вървеше,
на пътя огън светеше,
Стоян самичък викаше:
"Т'ва ще е, холам, керванджии,
керванджии огън наклали,
навои да си пресушат."
Кога огъня наближи,
то не е било керванджии,
най са били три самодиви,
самодиви огън наклали
и край огъня играят.
Стоян биволи отмахна
и си на нива отиде,
от кола Стоян кат слезе
и на орало полегна,
на орало, на опашката,
Караман бивол порева
и си на Стоян продума:
- Стояне, холам, Стояне,
я хайде да си отиваме,
майка ти да те лекува -
на дива коза от сирен'то,
на люта змия от сърцето,
на пепелянка от куйрука,
на зелен гущер от главата.
Смолник, Карнобатско; трапезна (СбНУ 59/1994, № 312 - "Стоян
на мама думаше - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|