* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Поканил Стоян, поканил,
девет кумици на прошка
и една сестра на гости,
със сестриното си момченце.
Всичките Стоян подари,
всякой кумичке - телица,
на мила сестра - нивица,
на сестриното си момченце -
голяма чука, морава,
всички Стоян подарил.
Много се Стоян обрадвал,
че си гостите посрещнал,
седнали да ядат и пият.
Отде си дете ожадняло,
вино му дават - не пие.
Стоян се много засрами,
що няма вода да му даде.
Че стана Стоян, Стояне,
че взема бели бакъри,
за студна вода отиде
на самодивското кладенче.
Тамо си Стоян завари
три жени с бела премяна,
три жени, три самодиви,
вадеха вода и разливаха.
Те си на Стоян думаха:
- Стояне, млади Стояне,
що дириш тука, Стояне,
петли не са, Стояне, пели?
По-бърже, Стояне, наливай
и си за вкъщи отивай,
дор кат' петлите не пели!
Стоян им нищо не каза,
напълни бели бакъри
и си за вкъщи потегли.
Като вкъщи да влиза
и са петлите пропели.
Падна ми Стоян, загина,
от кръста нагоре - млад Стоян,
от кръста надолу - пъстър смок.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013