* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Върна се Стоян от обори,
биволи да си отвърже,
Караман бивол прорева,
биволски думи издума:
- Рано е още, Стояне,
петлите не са пропели,
зобта не сме си изяли!
Стоян биволи не слуша,
че ги в кола запрегна
и тръгна Стоян из пътя.
Отдалеч Стоян гледаше
долу ми долу, на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
буен е огън горяло.
Стоян се чуди и мае
дали е керван с кола,
та са си огън наклали,
навуща да си пресушат.
Га стигна Стоян огъня -
не било керван с кола,
най било три самодиви,
около огъня играеха.
Стоян биволи посбута,
че си на нива отиде.
Дорде си нива образди
тежка го дрямка налегна,
люта го глава заболя,
че легна Стоян, полегна
на рало, на опашката.
Караман бивол прорева,
биволски думи издума:
- Я ставай, ставай, Стояне,
в село да си идеме,
майка ти да те лекува
от дива коза сирене,
на пепелянка главата,
на люта змия - сърцето...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013