|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река
Стояну гости дойдоха,
до девет сестри кралици,
десетата царица -
със мъжко дете на ръце.
Седнали, яли и пили,
по полунощ дете заплака:
- Олеле, мале, водица!
Вуйчо на дете думаше:
- Я на ти, дете, руйно вино!
Дете на вуйчо думаше:
- Не ща ти, вуйчо, виното,
водица, вуйчо, водица,
макар полвина лъжица!
Па отвзе бяло медниче,
(...)
на самодивско кладенче.
Там си завари Стоян,
три жени, три самодиви.
Първа си дете къпеше,
втора си дрехи переше,
трета си глава миеше.
Па си Стояну думаха:
- Абре, Стояне, Стояне,
ний си за тебе питахме,
ала сами ти дойде!
А Стоян си им говори:
- Три жени, три самодиви,
ази съм ваш, та ваш,
ала ме сега пуснете
у дома да си отида,
водата да си занеса,
че ми са дошли гостенки -
до девет сестри кралици
и десетата царица;
мъжко й дете Никола
водица си поиска,
вода да му занеса!...
И самодиви послушаха,
та Стояна пуснали,
та си дома си отиде,
студена вода занесе,
мъжко й дете напои.
Па си дума издума:
- Сестрици, девет кралици,
и ти, десета, царице,
вий не сте дошли за харно -
ази ще млад да загина!
Доде си дума издума,
и се със душа раздели...
Перущица, Пловдивско (СбНУ 9/1893, с. 19, № 1 - "По полнощ
на самодивски кладенец").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|