|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река
Стояна са го писали
тежка кирия да кара, (2)
синя й червена коприна.
Стоян го сън не хванало,
че станал Стоян, че станал
рано ми, рано, прет петли,
назоби серез биволи
и стана Стоян, че тръгна.
Малък му бивол продума:
- Къде ще идеш, Стояне,
още петлите не пели,
още не сме се дояли?!
Стоян биволи не слуша,
че стана Стоян, че тръгна,
че го срещнали, срещнали
две моми, две самодиви,
те си на Стоян думаха:
- Къде ще идеш, Стояне,
още петлите не пели?
Стоян им нищо не каза,
той се назаде повърна.
Като си в село отиде
и на майка си думаше:
- Я иди, мамо, попитай
моето любе Величка,
яко ме, мамо, жалее,
халал да й са, мамо бе,
моите върви алтъни!
И се от душа раздели.
Омурча, Чорленско - Турция; зап. в Чулфа, дн. Сушина, Преславско;
седенкарска (Стоин-ИЗТр, № 14 - "Самодивите и Стоян кираджия"); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|