* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Калеса Стоян, Стояне,
девет сестрици на гости,
калеса и му дойдоха,
дошли са, принос донесли,
по два, по три вакли овена,
по два, по три не са вакли.
Седнали да ядат, да пият,
яли са, още пили са,
дорде е среднощ станало.
Зарева дете за вода,
за зло се вода не найде,
вино му дават - не пие.
Че стана Стоян, Стояне,
че грабна стомни зелени,
че отиде за вода студена,
на самодивското кладенче.
Там си завари, завари
три жени, три самодиви.
Първата била стрина му,
втората била вуйна му,
третата била леля му,
леля му дума Стояна:
- Стояне, пиле лелино,
бре, що щеш тука, Стояне,
ни в туй време, ни в онуй?
Дорде петлите не пели,
не пели и не повторили,
по-скоро у вас да си идеш,
майка ти да те накади
със синя, бяла тинтява
и с гергьовски квасове.
Стоян са назад повърна,
дорде у тях си отиде,
люта го глава заболя,
по люти трески втресаха.
Дорде в къщи влезе
и се от думи раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013