* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стоян на мама думаше:
- Мамо ма старо майчице,
сутрина рано кат станеш,
мене от сън събуди -
биволи да си пресламя,
пресламя, още назобя,
рано на нива да ида,
жълта пшеница да сея!
Дорде майка му повика,
Стоян се от сън събуди,
че си биволи преслами,
преслами, още назоби.
Отиде Стоян в хамбари,
извади семе три класа
и го на кола покачи.
Върна се Стоян в обори,
биволи да си отвърже,
във кола да ги упрегне,
рано на нива да иде.
Караман бивол прорева:
- Рано е още, Стояне,
петлите не са пропяли,
зобта не сме си изяли.
Стоян биволи не слуша,
че ги в колата упрегна,
рано на нива да иде,
жълта пшеница да сее.
Като из пътя вървеше,
отдолу Стоян гледаше -
долу ми, долу на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
буен ми огън гореше.
Стоян се чуди и мае,
дали е кола с косачи,
та са си огън наклали,
навуща да си присушат.
Га стига Стоян огъня -
не било керван със коли,
най било три самодиви,
окол огън играеха.
Стоян биволи посбута
и си на нива отиде.
Дорде си нива забразни
тежка го дрямка налегна,
лоша го глава заволя.
Че легна Стоян, полегна,
на орало, на опашката
Караман бивол порева:
- Я ставай, ставай, Стояне,
в село да си идеме,
майка ти да те лекува!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013