* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Тръгнал ми Стоян, тръгнал ми,
с дванайсет чифта биволи
да ги Стоян напои
на голяма вода, на брода.
Като до брега отиде,
сред река стои бродница,
бродница, многознайница.
С крака река спираше,
през решето я цедеше,
на сирене я правеше;
слънцето в ръка държеше,
месеца в пазва криеше,
звездите в пола сбираше
и на Стояна продума:
- Стояне, пиле лелино,
лелино, дете сестрино,
тук ли намери, Стояне,
биволите да си поиш
във тая река бродница?
Като идеш, Стояне,
да кажеш ти на майка си,
да свари билки всякакви,
на пътя да те полее,
на пътя, на кръстопътя,
да те от бруда отърве.
Стоян по пътя оглушал,
оглушал Стоян, онемял.
Едвам си до тях пристигнал,
на вратата паднал, загинал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013