* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Скалеса Стоян, скалеса
неговите девет сестрици
по великите заговелки,
да ги гощава, прощава.
Що ги скалеса, дойдоха
най-малката му сестрица,
тя мъжко дете носеше.
Детенце вода поиска,
за зло вода се не найде,
грозде му дават, не яде,
вино му дават, не пие.
"Вода, та вода, момо ма!"
Че взе Стоян две стомни,
та си на вода отиде,
на самодивско кладенче.
Тамкана Стоян завари
две жени, две магьосници -
едната беше леля му,
другата беше чина му.
Леля Стояна думаше:
Стояне, ти сестрин сине,
ти ли се найде, Стояне,
туй време на вода да дойдеш?!
С решето вода точеха,
месечинката свалях,
сваляха и я вдигаха,
сива я крава правеха,
прясно й мляко дояха.
Леля Стояна думаше:
- Бързай ми, бързай, Стояне,
по-бързо у вас да идеш,
майка ти да те накади.
И бърза Стоян, и бърза,
а га до тях си отиде,
падна Стоян на порти
и се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013