|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река
Стоян мама си думаше:
- Мамо мо, мила майчице,
зарана рано да раниш,
раничко да ме събудиш,
биволите да си прерана,
семето да си извада,
че на нивата ще ида,
ще ида да си изора,
изора до могилата.
Стояновата майчица,
нея сън не я хванало,
раничко Стоян събуди.
Че стана Стоян, Стояне,
че си биволите прерани,
че си семето извади.
Отишъл биволи да впряга,
Караман бивол порева,
биволски думи издума:
- Ранко е още, Стояне!
Стоян биволи запряга
и на нивата отиде,
изора леха й полвина,
при него дошли три жени,
три жени, три самодиви.
Първата била леля му,
втората била баба му,
третата била стрина му.
Първата го ударила,
втората го аджидиса,
третата дума Стояне:
- Стояне, етървино пиле,
я си биволи запрягай,
бързо във село да с' идеш,
майка ти да те полее
със петровските посипи,
със гергьовските полювки!
Стоян биволи запряга,
колкото кара, по кара.
Като до уратних отиде,
пусти са петли кряснали,
Стоян се с душа раздели.
Кермен, Сливенско; на моабет (СбНУ 60/1993-1994, № 49 - "Подранил
орач и три самодиви").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|