* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Калесал ми е млад Стоян
девет кумици на прошка
и девет деца на служба.
Как ги е калесал, все дошли,
все му са принос донесли
и той ги дарба надари -
на всяка кумица и телица,
на децата им подари
по едно тасче сребърно
пълно и равно с алтъни.
Яли са, пили са,
легнали, та са заспали.
Кога е станало среднощ,
мъжко се дете събуди,
поиска вода студена,
от студените кладенци,
от дълбоките извори.
Дават му вино - не рачи,
върла ракия - не пие.
Че дръпна Стоян две стомни,
отиде за вода студена -
на студените кладенци,
на дълбоките извори.
Там си завари три жени,
три жени, три магьосници,
с решето вода преливат,
върла магия правеха.
Първата била леля му,
втората била чина му,
третата била вуйна му.
Леля Стояне думаше:
- Стояне, леля Стояне,
ти ли се, леля, улучи
на таз върла магия?
По скоро, леля, да вървиш,
майка ти да те поцери,
дорде са петли не пели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013