|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река
Рано ми ранил млад Стоян,
рано ми, рано, пред петли,
натвари кола със жито,
упрегна лиси биволи,
че на нивата ще иде.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Седи, Стояне, не ходи
рано ми, рано, пред петли!
Стоян майка си не слуша,
най тръгна Стоян, отиде,
на краю село излезе,
на краю има кладенец,
на кладенеца три жени,
три жени, три самодиви.
Първата вода вадеше,
втората дете къпеше,
третата глава миеше.
И на Стояна думаха:
- Стояне, кълно чифчийче,
назад колата да върнеш,
право във вази да идеш,
да те майка ти лекува,
ушите да ти бележи,
със кръвта да те запои,
доде петлите не пели;
ако петлите пропеят,
и душата ти ще излезе!
Стоян се назад повърна,
право си у тях отиде,
и на вратника повика:
- Я стани, мамо, я стани,
я стани да ме лекуваш,
ушите да ми бележиш,
със кръвта да ме запоиш,
доде петлите не пеят;
ако петлите пропеят,
и душата ми ще излезе!
Доде вратника отвори,
и петлите са кряснали,
Стоянум душа излезе.
Стояновата майчица,
тя си по двори ходеше
и на Стояна думаше:
- Нали ти, Стояне, аз думах:
"Седи, Стояне, не ходи,
рано ми, рано, пред петли,
пък ти ме, мама, не слуша!"
Канлъ-буджак, Сев. Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 102 -
"Стоян и три самодиви"; =БНПП 4, с. 61 - "Подранил орач и самодиви").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|