* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Пасъл ми Тоньо шилета,
пасъл ги, запладнявал ги
на вита, вита могила
среди-нощи, среди полунощи.
Ожъдне Тоньо за вода,
чуди се Тоньо, мае се
де да иде вода да пие -
в село да иде - далеко й,
на кладенеца - страх го бе,
на Юдиното кладенче.
Че се млад Тоньо кайдиса,
че на кладенец отиде,
на Юдиното кладенче.
Таман се Тоньо наведе
студена вода да пие,
три му се сенки мярнаха,
три Юди, три самодиви.
Юди на Тоньо думаха:
- Ти щеш, Тоньо бе, да умреш!
Иди си, Тоньо във село,
иди майка си попитай
колко ще да те жалее;
подир мама си - сестра си,
сестра си - дюлбер Калинка;
подир сестра си - булката.
И Тоньо стана, отиде.
Тоньо мама си попитал:
- Ази ще, мамо, да умра,
дойдох си да те попитам
колко ще да ме жалееш.
Тоньова мама думала:
- Тоньо ле, ще те жалея,
дордето дойда при тебе.
Тоньо Калинка попита,
Калинка му отговорила:
- Байно ле, ще те жалея,
дорде Дунава пресъхне,
риба по сухо да излезе.
Че си булката попита
и тя му отговорила:
- Тоньо ле, ще те жалея,
дорде се върна от гроба.
Хубаво ще се пременя,
с моми на хоро ще ида.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013