* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стояну гости дойдоха,
три сестри от три градове,
и трите с мъжки дечица,
и трите на едно име.
Чуди се Стоян, мае се
със какво госте да гости.
Сам си се Стоян усети,
че има крава ялова,
заколи крава ялова,
наготви гостби всякакви.
Три дни са яли и пили,
три дни са думбиш правиле.
Па са легнале, заспали.
Коги е било среди нощ
мъжко се дете пробуди,
па си поиска водица,
водица, макар с лъжица,
устата да си намокри,
сърцето да си угаси.
Никой го не е дочуло,
най го е дочул млад Стоян.
Подири вода да даде,
то нема вода ни капка.
Увзе си стомни шарени,
та си за вода отиде
в сред село на езерото.
Таман се Стоян наведе,
студена вода да гребне,
коги се Стоян изправи,
над него стоят три жени,
три жени, три самодиви,
първата беше леля му,
втората беше стрина му,
третата беше вуйна му.
Те на Стояна думаха:
- Стояне, момче лелино,
скоро у вазе да идеш,
майка ти да те лекува!
Стоян се назад повърна.
Додето прага премина
и се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013