* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Рашо и Слави двамата,
те идат да идат, да идат,
в реката Долномаренска,
дребна риба да ловят.
Вървели, що вървели,
на пътя им ябълка,
на ябълката и момиче.
Момиче бере ябълки,
Слави момиче думаше:
- Дай ни, момиче, ябълки!
Момиче нищо не дума.
Слави момиче пак дума:
- Дай ни, момиче, ябълки!
Момиче пак нищо не дума.
- Дай ни, момиче, ябълки,
или ще те с пръта съборя!
Момиче Слави продума:
- Славе ле, я бе, Славе ле,
не се с мен задявай,
аз не съм мома от момите,
а най съм мома от дивите,
дивите, самодивите.
Като си у вас отидеш,
да кажеш, Славе, мама си,
мама ти да те окъпе,
с най-различни бурени,
и от синята тинтява.
Ако те майка ти не окъпе,
люта треска ще те затресе,
затресе и няма да те притресе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013