* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Подкара Тодор, Тодоре,
четири чифта волове,
четири чифта биволи,
че ги кара, закара
на брода да ги напои,
на брода, на бродищата.
На брода жена бродница,
бродница жена, магьосница,
с крак е водата подпряла.
Омаяла е земя и небе,
ясното слънце е слемнала,
ясното слънце у пазви си,
ясния месец у сито си,
дребни звезди у поли си.
Отдалеч виком викаше:
- Тодоре, пиле лелино,
лелино пиле, сестрино,
назад се връщай, Тодоре,
леля ти е магьосница,
леля ти е омайница.
Омаяла е небе и земя,
ясното слънце у пазви си,
ясния месец у сито си,
дребни звезди у поли си.
Ах, че се Тодор повърна,
върла го треска затресе,
по-върла го глава заболя
и на мама си викаше:
- Майно ле, стара мила,
по-меко ми, мамо, постели,
по-високо ми мамо, подложи,
ще легна, няма да стана!
Мама Тодора думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
от какво ти е, майко, болката?
Тодор на мама си думаше:
- Майно ле стара, мила,
като ме питаш, да обадя
каква ми е, мале, болката.
И аз ходих, мале, ходих,
на брода, на бродищата
волове да си напоя,
волове, още, мале, биволи
и там заварих, майно ле,
на брода жена бродница,
бродница, още магьосница.
Омаяла небе и земя,
ясното й слънце у пазви си,
ясния месец у сито си,
дребните звезди у поли си.
Тя е, мале, твоята сестрица
и отдалеч ми виком викна:
"Тодоре, пиле лелино,
лелино пиле, сестрино,
назад се връщай, Тодоре"
И аз се, мамо уплаших,
върла ме треска затресе,
по-върло глава заболя.
Търси ми, мамо, церове!
Тръгнала майка му, отишла,
че попита сестра си.
Ах, че сестра й обади:
- Ще вземеш, сестро, ще вземеш
на пъстра змия главата,
на зелен гущер опашката.
С нова ги брадва насечи,
у ново гърне тури,
с бял ги бодил подклади
и с тях Тодора цери.
Церила мама, гледала
девет ми цели години -
нито Тодор умира,
нито Тодор оздрайва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013