* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Рано ми рани млад Стоян,
изведе руси биволи,
упрегна кола талпени,
рано на нива да иде,
отвън портите излезе
и се на кола покачи,
със тънка свирка засвири,
свирка му свири, говори:
- Ля, Манчо, ля, Караманчо,
рано на нива да идем,
черни угари да орем,
бяла пченица да сеем!
Кат отвън село излезе,
среща му идат три моми,
три моми, три самодиви,
те на Стояна думава:
- Къде, Стояне, ще идеш,
толкова рано пред зори,
пред зори, още пред петли,
петлите не са попели,
ковачи не са чукали.
Тръгвай, Стояне, със нази,
на наш вилает да идем,
ката ден ядем и пием,
ката ден хоро играем!
Стоян си нищо не каза,
назад си кола обърна,
че си у тях отиде
и на мама си продума:
- Постилай, мале, дебело,
подлагай, мале, високо,
ще легна, няма да стана!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013