* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Събрали ми се, набрали
дор трима зетя и три сестри;
най-малка сестра Еленка
със мъжка рожба Иванчо
право у Стоянови отиде.
Голям си моабет сторили,
яли са, още и пили.
Среднощ е, холан, станало,
детенце вода поиска:
- Водица, мале, водица!
За зло се вода не найде,
майка му вино даваше.
Детенце мама думаше:
- Водица, мале, водица,
бар да е, мале, сладица!
Вуйчо му Стоян не търпя,
хрипна си Стоян, отиде
на тиха бяла Дунава.
Там си Стоян завари
дор три ми стари брусници,
бар да са чужди чуждини -
първата беше баба му,
втората беше вуйна му,
третата беше стрина му.
Баба Стояном думаше:
- Стояне, зетко Стояне,
по-скоро да си отидеш,
доде не са петли попяли,
попяли и повторили,
да си те майка лекува -
на люта змия главата,
на гергьовско агне плешката.
Стоян си баба не слуша,
отиде Стоян, отиде
на тиха бяла Дунава,
налял е бели бакъри,
тогава се Стоян завърна,
та си у дома отиде.
Кога във порти вляваше,
първия петел, бре, попял,
попял ми, още повторил.
Стоян се рюком прерюка:
- Детенце мило, вуйчово,
вуйчо ти вода донесе,
ела си вода да пиеш.
И се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013