|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река
Калеса Стоян, калеса
девет кумички на прошка,
и най-малка сестра Марийка,
с мъжка рожба на ръце.
Яли са сладко, пили са,
вече е вечер минало,
отишли, та си легнали,
всички са сладко заспали,
малко се дете събуди,
поиска вода студена
от самодивско кладенче.
А че се чудят и маят,
кого за вода да пратят
на самодивско кладенче.
Че стана Стоян, Стояне,
та взема Стоян две стомни,
отиде за вода студена
на самодивско кладенче,
че там си Стоян завари,
три Юди, три самодиви -
първата й била леля му,
втората й била стрина му,
третата й била чинка му.
Леля на Стоян думаше:
- Стояне, пиле лелино,
кога си идеш у вази,
ти на майка си да кажеш,
да те майка ти лекува,
от синя-бяла тинтява,
от усойна змия сърцето,
от гълъбичка крилцето,
да ги увари, Стояне,
и да те с тях полее.
Добриново, Карнобатско; хороводна (СбНУ 59/1994, № 318 - "Калеса
Стоян, калеса - 4").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|