|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река
Стояну госье дойдоха
девет кралици господжи;
десета, Рада цариця,
довела мъжко детенце,
детенце малко, ачено,
ачено още галено;
галено дете, немирно,
у сред нощ вода посака:
- Водица, майко, водица,
та макар да е, майко, с лъжица,
сал да е, майко, водица!
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, море, Стояне,
я вземи, сине Стояне,
я вземи стовни шарени,
отиди, сине, отиди
в тия тъвни нощи
у тая гора зелена,
на самодивско езеро,
бистра водица наточи;
дете е царско ачено,
ачено, сине, галено,
да не би да се посрамиме.
Стоян си майка послуша,
па взема стовни зелени,
отиде Стоян, отиде
в тия тъвни нощи
у тая гора зелена,
на самодивско езеро
бистра водица да точи.
Тамо завари Стоян, завари,
тамо завари три жени,
три жени - три самодиви,
месечина сваляха,
бела я крава правеха,
от нея млеко дояха.
Като видяха Стояна,
първа му дума продума:
- Стояне, море, Стояне,
проклета да е майка ти,
що те на вода изпрати
в тия тъмни нощи
у тая гора зелена,
на самодивско езеро!
Я се назад повърни
и си у дома отиди,
на майка ти всичко да кажеш,
да бере биле, да бере,
да бере биле лековно,
дано те, сине, лекува,
лекува и пай излекува,
ега ми жив, бре, останеш.
Дивотино, Пернишко (СбНУ 49/1958, № 61 - "Стоян и самодиви").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|