* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Калесал Ваньо, Ваньо льо,
Ваньо льо, един на мама,
девет кумици на прошка
и осем сестри на гости.
Най-малка сестра, Тодорка,
за ней калеска не стигна,
некалесана отишла,
мъжко си дете занела.
Яли са, сладко пили са.
Таман са сладко заспали,
сестрино дете порева,
порева, още продума:
- Олеле, мале, водица!
За зло се вода не найде.
Дават му вино - не рачи,
а ракията не пие.
Че грабна Ваньо две стомни,
че на кладенец отиде.
Тамка си Ваньо завари
три жени, три магьосници,
през сито вода преливат,
през сито и през решето.
Първата била чина му,
втората била леля му,
третата - учиная му.
Леля на Ваня думаше:
- Ти ли се найде, бре, Ваньо,
ти ли се найде, бре, леля,
ти ли за вода да дойдеш!
По-скоро у вас да идеш,
да те майка ти лекува -
синята горска тинтява
и градинския син тъжак.
Доде си Ваньо в тях иде,
до полу Ваньо - млад Ваньо,
от полу Ваньо - черен смок!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013