|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река
Кумувал ми е кум Богдан,
кумувал, пък не прощавал,
кръщявал, кръст не додавал.
Че той си Богдан калеса
девет кумици на прошка
и милна сестра на гости.
Гости ги Богдан, прости ги
всяка кумица и тавица,
на милната си сестрица,
на нея даде телица,
телица с малко теленце.
Яли са сладко, пили са,
седнали, та са заспали,
сестриното му детенце,
то си за вода заплака.
Вино му дават, не рачи,
а ракията не пие.
Че взема Богдан стомните,
че отиде Богдан, Богдане,
на самодивско кладенче.
Тамка си Богдан завари
три жени - три самодиви,
през решето вода наливат.
Едната била леля му,
другата била чина му,
третата - учиная му.
Леля на Богдан думаше:
- Богдане, дете братово,
ти ли се, леля, намери,
туй време за вода да дойдеш,
по-скоро у вас да идеш,
майка ти да те лекува,
на пепелянка с главата,
на дива коза с млякото,
на усойница с сърцето,
дорде не са петли попели,
попели и завторили!
Дордето Богдан да иде,
те са петлите попели,
попели и завторили,
Богдан се с душа раздели.
Девет кумички викнали,
викнали, та заплакали,
Господ проводи Рангела,
по-скоро Богдан да дигне,
догде не са го къпали
и с чер тамян кадили.
Дорде Архангел да иде,
тий са Богдан окъпали
и с чер тамян кадили.
Черково, Карнобатско; сватбена - на кумовата трапеза (СбНУ 59/1994,
№ 315 - "Кумувал ми е кум Богдан - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|