* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стоян мамо думаше:
- Мамо ма, мила мамо ма,
я вземи, мамо, я вземи
утре раничко да станеш,
мене от сън да събудиш,
биволи да си насламя,
насламя, още напоя,
че да ги в кола запрегна,
раничко на нива да ида,
че ми е нива драплива.
Майка му нищо не рече,
легнала, та заспала.
Стоян си съня сънува,
че слънцето е огряло,
сепна се Стоян, събуди,
веднага навънка излезе
и в яхъра отиде
биволи да си наслами,
наслами, още напои,
кола железна обърна,
рало на кола си тури
и си биволи изведе.
Караман бивол порева:
- Стояне, наш стопанино,
къде на туй време входиш,
туй време полунощ
дето петел не пее,
дето куче не лае?
Съня си не сме доспали,
зобта не сме си изяли...
Стоян нищо не каза.
Той си биволи запрегна
и от двори ги изведе,
в баирския път потъна,
на равна поляна излезна.
Стоян отгоре съгледа -
буен огън гореше,
около огъня самодиви играят.
Стоян ги мина, подмина,
и си на нива отиде,
изора бразда дълбока,
отряза леха широка,
люто го глава заболя,
люта го треска разтресе,
Стоян си биволи позапря,
в бразда Стоян полегна,
на рало глава подпрял
Караман бивол порече:
- Стояне, наш стопанино,
хайде, Стояне, да ни разпрегнеш,
в кола да ни запрегнеш,
в село, Стояне, да те заведем,
майка ти да те лекува -
от дива коза млякото,
от люта змийска отрова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013