* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Покара Стоян, покара
девет хиляди сюрии;
кара ги Стоян, покара,
че ги закара млад Стоян
на Ирин-Пирин планина,
на високата могила.
Че седна Стоян да почива;
Стояну се вода допило,
чуди се Стоян, мая се,
де д' иде вода да пие.
Във село д' иде - далеко,
на Тунджа д' иде - мътна (е),
я ми отиде млад Стоян
на Самодивско кладенче.
Че там завари млад Стоян
три жени, три Самодиви,
голи се, боси, съблекли,
със коса вода вадиха,
през решето я сееха
и мехчинта си сваляха,
на место крава дояха...
Стоян ги дебум издеби,
че им дрехите открадна.
Че фукна Стоян да бяга,
тий след него тичаха
и му се милно молеха:
- Стояне, младо юначе,
дай си ни, холан, дрехите!
Стоян на двете ги даде,
я на едната не даде...
Че са двамината живели,
добила й мъжка рожбица.
Чуди се Стоян, мае се
кого за кум да калеса...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013